Съвременни аспекти в патогенезата на ревматоидния артрит - от д-р Михаил Л. Огнянов, ст.н.с. I ст., д.м.н

Обект на монографията е един от актуалните проблеми на клиничната медицина. Ревматоидният артрит по своето здравно и социално значение се нарежда между най-важните болести на нашето време. Честотата му е около 1% от населението, при което причинява тежки страдания на болните и загуба на трудоспособност. Въпреки значителните успехи, диагностиката и особено терапията на тази болест са открити проблеми. Решението им е едно от най-големите предизвикателства на съвременните медико-биологически науки защото в патогенезата на ревматоидния артрит (РА) са концентрирани основните проблеми на съвременната малекулна генетика, имунология, патобиохимия. Рационална и ефективна терапия може да се постигне само на основата на конкретни знания от тази медико-биологически направления. По силата на това, разглеждането на патогенезата на РА се превръща същевременно и в изложение на най-важните постижения на тези научни направления и на първо място – на имунологията. Ревматоидният артрит може да се счита като еталон на автоимунно заболяване.
Предлаганото второ издание на книгата на д-р Зл. Коларов запазва всички достойнства на първото издание, което бе оценено високо от специалистите и бе посрещнато с интерес от широките лекарски кръгове.
Структурата на това второ издание е същата, както и в първото. Основната разлика е, че сега са разширени значително данните от литературата. Докато в първото издание се използват 355 библиографски заглавия, във второто те са 546. Но още по-важно е, че в сегашното издание авторът включва повече собствени данни, получени през двугодишния интервал между двете издания.
Между новите собствени данни може да се изтъкнат следните:
• На стр. 21-22 – текстът за „групи кръстосани реакции“ (GREG)
• На стр. 36 и следващите – собствени данни за честотата на HLA-DQ при български болни DR4-негативни и за значението на DQ1 и DQ2
• На стр. 42 и следващите – данни за вариантите на DR4 по собствени проучвания (DRB1* 0401 и 0404), свързани с маркерите при DR4-негативни пациенти с РА
• На стр. 47-51 собствени данни за генетичната предиспозиция към РА и показателите на хуморалния имунитет
• На стр. 74 – нови данни за клетките, носители на CD16, CD57
• На стр. 81 и следващите – разделът за лимфоцитните субпопулации при РА е разширен и актуализиран
• На стр. 114 и следващите – данните за диагностичното и прогностично значение на изотиповете на RF
• На стр. 150 и следващите – допълнени са собствените данни за ролята на IL-1-α, IL-1-α-sr, IL-6, IL-6-sr
В обобщението, като рамка на всички разгледани патогенетични механизми, е дадена схемата на J. Hay. Тя позволява читателят удобно да структурира и в причинно-следствената верига изложените в монографията данни (стр. 216 и сл.).
Забележките, които могат да се направят са незначителни. Така, на стр. 25 може да се изложи по-ясно значението на МНС за адекватно и неадекватно отговарящи на антигенно въздействие. Разбираемите разногласия и противоречия между различните автори могат да бъдат прокоментирани по-ясно – като напр. данните на Sanchez на стр. 41 за DQ2 при DR4-(-). На стр. 81 може да се изясни по-добре разликата между II и III реакция – съответно образуването на имунни комплекси in situ и в циркулацията. Има някои повторения на стр. 92 и сл. със стр. 60 и сл. относно CD. Препоръчвам да се продължи списъкът на интерлевкините на стр. 126. Не е обърнато внимание на IL-12, който е най-характерен от спектъра Тh-1.
Считам, че второто издание на монографията, отразяващо обогатения собствен опит, ще бъде от още по-голяма полза за българския лекар. Тя е част от усилията на българската медицина да бъде на съвременно световно ниво. Препоръчвам нейното издаване.

М. Огнянов