СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ В ПАТОГЕНЕЗАТА НА РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ

първо издание (Университетско издателство Св. Климент Охридски, 1997)

РЕЦЕНЗИЯ
от проф. д-р Йордан Иванов Шейтанов, д.м.н., Ръководител на Клиника по ревматолоия към ВМИ – София
за монография „Съвременни аспекти в патогенезата на ревматоидния артрит“ на д-р Златимир Господинов Коларов

Ревматоидният артрит е най-честото възпалително ставно заболяване. Приблизително 1% от населението на страната страда от сигурен ревматоиден артрит. Високата честота на заболяването, тежкото протичане, необратимото инвалидизиране на болните в творческата възраст, скъпото и продължително лечение до края на живота, необходимостта от специални, нетрадиционни грижи за болните, огромните материални загуби за болния и обществото от загубената трудоспособност и много други медицински и социални проблеми определят интереса на широк кръг от лекари и изследователи към ревматоидния артрит.
досега в България са публикувани две монографии за ревматоидния артрит – на колектив Н. Иванов, К. Кънев и П. Солаков през 1974 г. и на Й. Шейтанов през 1989 г. В тях подробно и изчерпателно са разгледани всички аспекти на заболяването, включващи етиология, патогенеза, клинична картина, диагностика и терапия. В последните години се натрупаха множество нови данни за ролята и същността на различните патогенетични механизми при ревматоидния артрит. За този период не бяха направени съществени промени в основните концепции относно клиничните прояви, диагностичните методи и терапевтични подходи при заболяването. Този факт определя целта на настоящата монография, а именно да се разгледат съвременните аспекти в патогенезата на ревматоидния артрит, която включва различни генетични, клетъчни, хуморални, медиаторни и ензимни фактори.
Монографията се състои от 225 стр. Литературнта справка обхваща 355 заглавия, от които 44 са отпечатани на кирилица и 311 на латиница. Повечето от цитираните статии са публикувани в последните десет години. Всеки патогенетичен фактор е разгледан в самостоятелна глава, която се състои от две части. В първата част е разгледана общо биологичната същност и ролята, която изпълнява съответния патогенен фактор при формирането на имуногенната възпалителна реакция, а във втората - конкретното му проявление при ревматоидния артрит. Авторът възприема тази форма, воден от дидактични съображения. Книгата, както посочва авторът, е предназначена за широк кръг лекари от общата практика, интернисти, ревматолози и студенти, които искат да разширят своите знания в областта на ревматологията и имунологията.
Монографията е написана на правилен български език. Подробно и изчерпателно са цитирани резултатите на различни български и чужди автори, изследвали различни аспекти в патогенезата на ревматоидния артрит. Задълбочено и компетентно са разгледани съвременните схващания за мястото и ролята, която изпълняват различните патогенетични фактори за развитието на ревматоидния артрит в светлината на патогенетичните проучвания в последните десет години. Броят на цитираните заглавия и автори от нашата и световната литература е напълно достатъчен за целта, която си поставя авторът.
Темата е правилно избрана, отговаря на нуждите на клиничната и теоритична медицинска практика. Книгата е добре конструирана, формата, избрана от автора, е оригинална и дава възможност да се добие по-пълна и точна представа за общо биологичната същност на всеки патогенетичен фактор и на конкретното му проявление при ревматоидния артрит.
Бих отправил следната препоръка към автора, която не омаловажава стойността на представената монография: да обмисли дали е нужно да цитира конкретните резултати от проучванията на някои от българските автори или да ги представи като изводи.
В заключение считам, че монографията „Съвременни аспекти в патогенезата на ревматоидния артрит“ на д-р Златимир Коларов представлява определен научен и практичен интерес за практикуващите лекари, ревматолози и изследователи, проучващи различни патогенетични аспекти при ревматоидния артрит и може да бъде отпечатана в Университетско издателство "Св. Климент Охридски".

15.05.1996 г.
София

(проф. д-р Й. Ив. Шейтанов, д.м.н.)