ЖЕНАТА – МАГИЯ, ПРИКАЗКА, ТОРНАДО, ТАЙНСТВО

Изнесена: Премиера на книгата – Музей Земята и хората, 18.05.2023 г.

Защо едни автори поглъщат в себе си читателя и той не може да остави книгата до последната страница, а други автори тлеят в неразпознаваемост и техните книги остават недокоснати на „забравения“ рафт в книжарници и библиотеки? Това е феномен, на който литературната критика трудно може да отговори с достатъчно аргументи. Разбира се, рекламата и масовата психоза на стадното читателско лековерие превръща някои книги в бестселъри, без те да представляват истинска художествена ценност.
Но всеки посветен на писателското поприще търси златната формула, която да фиксира неговия оригинален почерк. Златимир Коларов е от щастливите белетристи, открили „своя“ си модел за максимално въздействаща фабула, открояващ се стил и изграждане на типология герой-интрига-символ. Самоанализирането в наратива се превръща в негова запазена марка, така че още от първите изречения читателят разпознава авторството му.
Независимо дали ни предлага къси разкази, новели или роман, Златимир Коларов спазва няколко принципа на търсеното внушение – поетичност, изповедност, психологическо портретуване на персонажите, сблъсък на етическото и естетическото, драмата на личността и избора, който тя прави – рационално или импулсивно. Писателят не само разказва, той вгражда хуманистична струя в текста си, защото е наясно, че има неизменни параметри, които идентифицират изкуството – истината, любовта, страданието като вътреприсъщи на целта и основанията за възникването на художествен продукт. За тези стойности може да говори с автентичен тон само авторът, който с рентгеновото си зрение изследва действителността и се вселява в душите на внезапно изникналите срещу него обикновени лица. Той умело ги типологизира в живи персонажи и в словесна алегория на времето.
Свидетел на стотици драматични истории в лекарската си практика, Златимир Коларов разполага с истинска съкровищница от сюжети, които да вгради в белетристичната условност.
В новия роман „По тънката повърхност на леда“ авторът отново се доверява на „двугласен повествователен тип, съчетание между писмен повествовател и устен разказвач“ по определението на Никола Георгиев1.
В същото време обаче разказвачът се намесва директно в потока на съзнанието на героите си, той се „вмъква“ в ситуационната канава и предизвиква неочакван преломен миг, като добавя още и още монолози на новопоявили се персонажи.
Най-общо казано този роман е апология на женското начало в цялата палитра на човешкото присъствие – историческо, съвременно, повторяемо и божествено. На титулната страница четем: „На жените, с които животът ме срещна отблизо“ – това определено извежда основната тема, но когато читателят навлезе в романа, разбира, че всъщност многоликото присъствие на жената е през очите на различни по натюрел мъже.
Конструкцията е сложна, преплитайки разказ в трето лице с вмъкнато „аз“-повествование от няколко персонажа, които сполучливо се допълват чрез житейските си истории. Интересен е похватът на „рондо“-то: това, което един герой си мисли, друг го изказва в следващия момент. В „аз“-изповедите виждаме една противоречивост: „субектно-обектно раздвоение, при което говорителят представя действията и свойствата си, изведени обектно, „наблюдавани отстрани“ и същевременно като част от една тъждествена на себе си цялост“.2 Неслучайно в речта на един от „аз“-говорителите срещаме фразата: „Наблюдавам се отстрани като във филм“.
Този похват е характерен по-скоро за лириката, но вече казах, че Златимир Коларов насища своя романен текст с десетки поетично-метафорични картини – не само природни, но и емоционално-взривяващи ескизи на състояния, лица, тела... Дори времето е лирично в съответствие с драматизма на всяка отделна ситуация.
Ето един пример как действа художническото око на автора: „В сивата пелена черни, самотни и зловещи като бесилки, стърчаха крановете на Търговското пристанище“. Когато описва топоса на своето повествование, Златимир Коларов пресъздава с кинематографична точност атмосферата на морския град, но без имена – така че това може да бъде всеки крайбрежен град по света. Изключителен талант авторът притежава при портретуването на женските образи – конкретни и универсализирани. Жената като личност, душевност, външност, характер, символ и обобщен образ се явява многократно.
За единия персонаж – Продавача на стъклените фигури – тя е „стъклената амазонка“, „русалката, която изплува от морето, омайва моряка и го завлича в дълбините“. Тя е жената със стъклените очи, „която прободе сърцето ми със стъклена кама“. За друг герой – Реставратора – „Мария е гъвкава като котка и коварна като невестулка. В един момент безпомощна и слаба, в следващия – силна и непреклонна, неуловима и ефирна... Винаги различна“.
За третия персонаж – Куция клошар – една жена светица преобръща живота му, а образът ѝ го преследва каквото и да прави, където и да отиде.
Многократно в романа изгряват необикновени образи на жени – обобщението извира от авторската ремарка: „Дявол или ангел се таи в душата на жената? – се запитах и си отговорих: – От зачатието до смъртта ѝ и дяволът, и ангелът живеят в душата на жената – дяволът да я опази от посегателства, поругание, ненавист; ангелът – да я дари с красотата на зачатието и отглеждането на живота, зависи от мъжа, когото повика да се появи“.
Като афористичен вик прозвучава на няколко пъти авторовият глас: „Не се опитвай да разбереш жените, чувствай ги!“
Всяка една ситуация влиза в подсъзнанието на читателя и той не може да спре, защото чете един плътен наратив, без паразитни думички, без банални диалози, а в случките съпреживява дълбокия вътрешен драматизъм, колебанието, крайността на психическите състояния, извиращи от всеки един от разказвачите.
Особено силен е ефектът на поетическия лайтмотив – многократни цитирания на откъси от поемите „Гарванът“ и „Аннабел-Ли“ на Едгар Алън По, явяващи се в съня на главния персонаж. Очевидно авторът добре познава труда на Зигмунд Фройд „Интерпретация на сънищата“ за подсъзнателната сила на съня, където неизявените желания, импулси и пориви се материализират. Там всеки се връща в детството си и вижда бъдещето си като проекция на мимолетно живяното и неизживяното, на травмиращи ситуации и екстремални житейски състояния. Видения, страхове, мания, алкохолно опиянение, самоунижение и невъзможност за разгръщане на собствения потенциал – това е драмата на съвременния човек. Главният персонаж обижда себе си, нарича се неудачник, мизантроп, смотаняк, сив човек. Гарванът тук е символ на тази пропаст между човека и обществото – защото черното няма нюанси. Страхът е болест като рака, той е невидимо чудовище, което пролазва в душите.
Героите в романа наистина се движат по крехката повърхност на леда – те са на крачка от самоунищожението си, но и на крачка от изплуването. Тяхното примирение е знак за деструкция, за невъзможност да се преодолее кристалната стена на безразличието, рутината и омразата в един толкова красив природен свят, съществуващ върху хармонията на женското и мъжкото начало.
Бих казала, че романът „По тънката повърхност на леда“ е наръчник за психологически анализ на отношенията мъж – жена. Това е компедиум от житейски уроци, психоанализа, философски препратки и творческа лаборатория за създаването на художествен текст. И двата пола има какво да научат за себе си и за другия, да си отговорят на въпроса за смисъла на катарзиса, когато си сбъркал, за различните пътища да намериш и да загубиш любовта. Целта на всеки писател е не само да разказва, а да споделя, да задава въпросите „защо“ и „как“.
Златимир Коларов постига тази хармония – разказвачът е и философ, и психоаналитик, и визионер.
Една фраза се повтаря няколко пъти от различни персонажи в различни ситуации: „Самотата най-силно се усеща, когато слънцето потъва в равнината, отблясъците от залеза гаснат бавно и небето натежава от звезди. Морето се полюшва в сумрака, приглушени гласове и стъпки изместват делничната глъчка...“.
Самотата има много имена, най-празната стая е стаята на отлетялата любов. Смъртта също е стая, но тя може да бъде пълна, когато двама влюбени са в нея. Това е финалното послание на писателя Златимир Коларов.