ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИНТЕРЛЕВКИ-1, ИНТЕРЛЕВКИН-6 И ТУМОР-НЕКРОТИЗИРАЩ ФАКТОР И НЯКОИ КЛЕТЪЧНО-ИМУННИ И ХУМОРАЛНИ ПОКАЗАТЕЛИ ПРИ HLA-DR4-(+) И HLA-DR4-(-) БОЛНИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ – НАЦИД №585/1998

РЕЦЕНЗИЯ
От проф. д-р Тако Андреев Костов, д.м.н., професор по ревматолоия към Клинична база Лозенец, относно представения научен труд на тема „Изследване на интерлевки-1, интерлевкин-6 и тумор-некротизиращ фактор и някои клетъчно-имунни и хуморални показатели при HLA-DR4-(+) и HLA-DR4-(-) болни с ревматоиден артрит“ на Научен колектив д-р Златимир Господинов Коларов, проф. д-р Йордан Иванов Шейтанов, ст.н.с. II ст. Искра Петрова Алтънкова, ст.н.с. II ст. Марта Петрова Балева, ст.н.с. II ст. Фани Георгиева Мартинова и д-р Дора Николова Попова.

Научната разработка е написана на 125 стандартни машинописни страници, онагледена е с 41 таблици и 5 фигури и притежава богата литературна справка, включваща 160 заглавия (26 на кирилица и 134 на латиница).
Проучването е финансирано от Националния фонд „Научни изследвания“ към МОН (Л-207/1992 г.) и е проведено в Клиниката по ревматология, ДУБ „Св. Ив. Рилски“, МУ-София, Лабораторията по клинична имунология, ДУБ „Св. Ив. Рилски“, Лабораторията по клинична имунология, Ценър по алергология ДУ „Александровска болница“ и Отделението по кръвопреливане и имуногенетика, НИСМ „Пирогов“.
Проучването на основните патогенетични фактори при ревматоидния артрит спомага за по-ефективното лечение на болните. Това определя стойността на фундаменталните патогенетични проучвания при ревматоидния артрит в този смисъл темата, избрана от авторите на настоящия труд, е съвременна, актуална и притежава значителна практическа стойност за нуждите на клиничната медицинска практика при определянето на активността и агресивността на ревматоидния артрит.
Целта и задачите са ясно формулирани, задачите отговарят напълно на поставената цел на настоящото проучване.
Проучването обхваща общо 105 болни от ревматоиден артрит и 54 здрави лица, при които е направело пълно клинично и лабораторно изследване. Броят на болните и здравите лица от контролната група е напълно достатъчен за получаването на достоверни резултати.
Имунологичните и статистическите методи, които използват авторите, са съвременни и дават възможност за пълноценна обработка на биологичните материал (серум, периферна кръв и синовиална течност) и на получените данни, съобразно предварително поставените цел задачи.
При задълбочения анализ авторите на представения научен труд стигат до следните изводи:
• ИЛ-1-алфа и ИЛ-1-бета не предопределят клиничните прояви на ревматоиднияартрит и не могат да се използват като острофазови показатели при определянето на активността, еволюцията и прогнозата на възпалителната ревматоидна реакция.
• Серумната концентраци на ИЛ-6 и ИЛ-6рр предопределя общата активност и серопозитивитета на ревматоидния артрит, а серумната и, в по-слаба степен, синовиалната концентрация – деструктивните промени в хрущяла и костта на болните.
• Серумната концентрация на ТНФ-алфа предопределя общата активност на ревматоидния артрит, а синовиалната – деструктивните промени в хрущяла и костта на болните.
• Про-възпалителните цитокини и HLA-DR4 проявяват самостоятелно и независимо един от друг своите патогенни ефекти при ревматоидния артрит.
• Промените на Т-лимфоцитните субпопулации са изразени най-силно в синовиалната течност на прицелния орган – ставата, където Ig-носещите В-лимфоцити са най-високи, а Т- и NK-клетките (отразени частично като CD57+ мононуклеарни клетки) са с намален относителен и абсолютен дял.
• Липсва съществена връзка между клиничните показатели, характеризиращи локалната активност на ревматоидния артрит, и серумната и синовиална концентрация на основните изотипове на ревматоидния фактор.
• Серумната и синовиалната концентрации на основните изотипове на ревматоидния фактор е по-висока в първоначалните рентгенови стадии на ревматоидния артрит и намалява с развитието на деструктивните промени в хрущялите и костите на болните.
Изводите са интересни и полезни за клиничната практика при определянето на активността и агресивността на ревматоидния артрит.
Основен научен принос на настоящия труд е проучването за първи път в България на патогенетичната роля на про-възпалителните цитокини при ревматоидния артрит и определянето на тяхната диагностична и прогностична стойност за нуждите на клиничната медицинска практика.
Считам, че представеният за рецензия научен труд притежава качествата и научната стойност на монография.

11.05.1998 г.