ОРИГИНАЛНА КНИГА ЗА БАЛКАНЦИТЕ

За: Златимир Коларов, „ХОМО balcanicus$ZOO балканика”, Изд.МЛН ООД, 2012 г.

Проф. д-р Златимир Коларов вече е утвърдено име в българската белетристика. Автор е на няколко книги с разкази и новели, носител е на национални литературни награди. Макар че е професор по медицина, той успява някак си да съчетае професионалните си занимания с литературните и е сред няколкото национални имена на лекари-писатели, които са потвърждение, че между медицината и литературата има очевидно общи неща. Заедно със съпругата си режисьорката Валентина Фиданова-Коларова са сценаристи на документални и игрални филми, сред които „Триптих за Димитър Димов”, посветен на автора на „Тютюн”, а в момента работят върху филм за Иван Динков.
Книгата на Златимир Коларов „ZOO БАЛКАНИКА&ХОМО  BALCANICUS или безумиците балкански...” има поясняващо подзаглавие „Приказчици, мешавици и още нещо...” Заглавието насочва към мястото на събитията и сюжета на творбата. Очевидно става въпрос за Балканите, които не могат да се обяснят по нормалната логика на нещата. Този сравнително малък, но пъстър регион е известен с войните, крамолите, разнообразието и въобще каквото и да си говорим, това е интересен във всяко отношение регион – историческо, политическо, икономическо, културно, психологическо и  във всяко друго.
В книгата ще открием благотворното влияние на Алековия „Бай Ганьо” и ще разберем, че всички балкански страни си имат своите Бай Ганьовци. И ако говорим за принос на автора, той се състои преди всичко в този смисъл – омесването на балканските народи, всеки със своите особености и всички като комшийска общност, неизбежно прихванали нещо в народопсихологически смисъл от съседните си народи.
Златимир Коларов е избрал нетрадиционен път да изрази идеите и посланията си. В отделните глави четем изповедите, откровенията, воплите и въобще разсъжденията на някое животно и взаимоотношенията му с хората. Главни персонажи в отделните глави са червей, катър, пеперуда, вол, златна рибка, птичка, магаре, пощенски гълъб и други. Чрез всеки от героите си Златимир Коларов допълва характеристиките на региона. Ето думи на червея: „Понякога си мисля, че съм червей именно защото съм балкански. Ако бях например чешки, най-малкото щях да съм хлебарка. А да си хлебарка е къде-къде по-добре от това да бъдеш червей – имаш близки, имаш отделна стая! Така беше с Кафка. Друг път си мисля, че съм балкански именно защото съм червей.” По-нататък: „Нямал съм гръбнак... А как да имам като съм балкански? На Балканите да имаш гръбнак си е чиста авантюра – все едно да си самотен бор в планината... Виждаш се отдалече и това предопределя съдбата ти от раз. Или ще те отсекат, или светкавица ще те изпепели... Във всички случаи няма да те има... Нямал съм и мозък – само два-три ганглия. То на Балканите да имаш мозък си е проклятие... Притежанието на мозък на Балканите е най-сигурната гаранция, че няма да те има...” Думи на катъра: „Тук, при нас, на Балканите, където съм роден, е много лошо да ти гласуват доверие – товарят те с работа за щяло и нещяло, денем и нощем, по всяко време, без  да се интересуват дали можеш, или не, дали си уморен, или починал... Това, че нямаш ценз за дадена работа, е най-малкият проблем, който няма никакво значение в главата на този, който те товари. Важното е, че някога са ти гласували доверие и после си доказал, че го заслужаваш...” Пеперудата: „...никой на Балканите не се интересува откъде е дошъл и накъде върви – важното е да ти е топло и сито, и да ти е гот, и да ти е кеф, всичко друго е нахалост!...” И така е при всички животни.
Основен художествен похват в книгата са хуморът и сатирата, които постоянно се преплитат. Иронията и хуморът преминават в сатира, смешното преминава в сатирично изобличение на балканските нрави. Това е една тъжна и тревожна книга. Но чрез самоосмиването Златимир Коларов изразява и оптимизма си, че в последна сметка балканците все пак сме поправими, стига да си направим нужните изводи.
Езикът на книгата е експресивен, въздействащ, богато емоционален. Повторенията не са буквални, а са допълнени с нови нюанси.
Ще завърша с мислите по балкански, с които приключва книгата. Те са своеобразна квинтесенция на творбата: „Тук, на Балканите:

Въздухът е чист..., докато не го замърсим със злоба.
И водата ни е чиста..., докато не я залеем с нетърпимост.
И небето ни е ясно..., докато не го опетним с корист.
И много сме горди на Балканите, че имаме четири сезона и всички възможни красоти – планини, морета, равнини, хълмове, реки, минерални извори и спа курорти...
И за какво са ни, като нямаме народ?
                                        З.К.
На Балканите няма личности, човеци, хора... – извисени, чисти, благородни...; има само жители – зли, яростни и недоволни!...
                                       К.З.
Питам се:
- Кой съм аз, че да критикувам?
И си отговарям:
- Един от жителите тук, а не от личностите, човеците и т.н...., т.е. зъл, яростен и недоволен..., а не извисен, чист и благороден...
- Чак пък толкова?... – продължавам да се питам.
- Че и повече... – продължавам да си отговарям, защото се познавам.
                                       З.К. или К.З. – все тая!...”

Това е една оригинална, много приятна и четивна книга, с която се общува с удоволствие. Авторът ни внушава идеите и посланията си неусетно, защото напълно отсъства директност и дидактика. Творбата допълва безспорните писателски възможности на Златимир Коларов. А докъде ще достигне този наистина талантлив белетрист, ще покаже времето.