СЦЕНАРНИ ВАРИАЦИИ. Книга четвърта – сценарии за научнопопулярни филми (сценарии), КЛМН, 2023

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА
Сценарий за документален филм, посветен на ревматично болните и техните проблеми

При пълна тъмнина и тишина се появява надписът:

БЯЛАТА ЛЯСТОВИЦА

„НА РЕВМАТИЧНО БОЛНИТЕ В БЪЛГАРИЯ!”
Авторите

Надписът избледнява.

Следващите надписи на филма се появяват на фона на софийска търговска улица.
По тротоарите вървят забързани мъже, жени, деца, младежи...
От двете страни се редят бляскави витрини, отрупани с луксозни стоки.
По платното минават лъскави скъпи автомобили.
Звучи нестроен уличен шум - стъпки, неясен говор, звън на трамваи, клаксони на автомобили...
Нежна мелодия, изпълнявана на цигулка (или на кларинет), глъхне в уличния шум, тя е и лайтмотив на филма.
Мелодията се усилва и надмогва уличния шум.

На един от ъглите на улицата свири уличен музикант (Венци-цигуларят или Ибряма-кларинетистът, евентуално с още 1-2-ма музиканти-?) – мелодията е от неговата цигулка (или кларинет).
В краката му е разтворената кутия на цигулката (или на кларинета). По дъното й се валят пет-шест банкноти и едри монети.

Мелодията продължава да звучи.
Отново скъпите лъскави автомобили, бляскавите витрини и забързаните хора.

Дрипав просяк протяга ръка към минуващите покрай него мъже и жени.
В канчето му издрънчава жълта стотинка.
Просякът кимва за благодарност и отново протяга ръка към забързаните минувачи.
Сред тълпата не се различава кой е пуснал стотинката.

Мелодията продължава да звучи.
Покрай просяка преминават лъскавите автомобили, зад гърба му блестят скъпите витрини.

Висок панелен блок с потъмняла и изронена мазилка, с множество прозорци и балкони, погледнат от отсрещния тротоар.
През стъклото на един от прозорците прозира силует на изпита ВЪЗРАСТНА ЖЕНА, в ъгъла срещу нея - силует на градинско цвете в саксия и на водна чаша между тях.
Жената гледа през прозореца някъде ниско долу.

Мелодията продължава да звучи.

Тясна кухничка в панелен блок.
В инвалидна количка до прозореца е седнала ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА с изкривени от артрит ръце, отпуснати безжизнено на коленете, и гледа през прозореца към детска площадка в градинката срещу блока.
На перваза на прозореца са облегнати чифт канадки.
Върху перваза е поставена саксия с градинско цвете и пълна наполовина водна чаша.
На саксията е облегната снимка в рамка на пет-шест годишно усмихнато момиче.
На ниска масичка до стената е оставена книгата на Златимир Коларов „Безкрайни бели полета, или дългият път на едно трудно завръщане“.
Жената протяга ръка, взема чашата с водата, полива цветето и отново се заглежда през прозореца навън.

Ниско долу в кварталната градинка по метална катерушка се катерят няколко деца, други играят с кофички и лопатки в пясъчника в страни. Майките им са седнали на пейките до тях и разговарят.

Надписите и мелодията спират отведнъж.

ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА:
(към човек в стаята, който не се вижда)
Вече за нищо не мечтая и нищо не искам, само едно нещо – да дойде краят!

МЪЖКИ ГЛАС ЗАД КАДЪР:
Не трябва да се предаваш!

ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА:
Ех, младежо! Аз съм реалист...

МЪЖКИЯТ ГЛАС:
И все пак...

ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА:
Няма все пак. Остана краят!

МЪЖКИЯТ ГЛАС:
Какво ще кажеш, да слезеш някой ден в градинката и да погледаш внучката си, докато си играе с другите деца?...

Отново снимката на детето, облегната на саксията.

ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА мълчи.
Ръцете й потрепват безсилно върху коленете.
Слага очилата си, взема книгата „Безкрайни бели полета, или дългият път на едно трудно завръщане“, разтваря я и се зачита.

МЪЖКИ ГЛАС:
Бог никак не е милостив и състрадателен, щом самият той прилича на човека, който е създал по свой образ и подобие, хората ще изкоренят трудно неправдата в света, щом човек се ражда от човек, и в най-тъмната нощ ще съзреш звезда, ако много искаш да я видиш и имаш сили да се взираш в тъмнината, най-голямото благо е да помогнеш на слепеца да намери пътя, защото един човек на пътя, това е страшно много...

ВЪЗРАСТНАТА ЖЕНА сваля очилата, затваря книгата, оставя я на масичката и се заглежда в снимката на детето…