СЦЕНАРНИ ВАРИАЦИИ. Книга трета – сценарии за документални фирми, КЛМН, 2023

ТРИПТИХ ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ
(Литературен сценарий)

Сценаристи: Златимир Коларов, Ани Свиткова
Режисьор: Валентина Фиданова-Коларова
Оператор: Мартин Димитров
Консултант: Иван Ничев

Силует на мъж пред прозорец. Стои няколко секунди неподвижен и излиза от кадър. Бюро, върху плота –разгърната тетрадка, очила и пепелник с димяща цигара. Кафениче върху спиртник, кафето кипва, част от него се разлива върху спиртника. Слаба мъжка ръка поеме кафеничето и изсипва кафето в чаша, поставена върху потъмнял старомоден кухненски шкаф. Парата от чашата замъглява ожуления плот на старомодния кухненски шкаф.

ГЛАСЪТ НА СИЛУЕТА (Д. ДИМОВ):
Винаги са ме привличали хуманитарните науки и макар, че съм познат като писател, преди всичко бях научен работник. Този афинитет към точните науки ми подсказва, че числото три изигра важна роля в живота ми – три романа, три пиеси, три излизания в чужбина, девет разказа и пътеписи, което е кратно на три. Всяко четвърто начинание – роман или посещение в чужбина, останаха неосъществени, бих казал фатални в известен смисъл. След четвъртото ми излизане от България не успях да се върна от Румъния... Но това е друг въпрос. Ако трябва да опиша живота си накратко, бих го разделил на три взаимно преплитащи се части – наука, литература и Испания. Не казвам нищо за жените, въпреки че в живота ми имаше и жени, и деца, и семейство. Впрочем браковете ми също бяха три...

НАДПИС:
ТРИПТИХ ЗА ДИМИТЪР ДИМОВ

Парата постепенно избледнява. Слабата мъжка ръка непохватно избърсва с кърпа спиртника от разляното кафе. Кабинета на Димитър Димов, погледнат отгоре – библиотеката, креслото, бюрото с разтворената тетрадка с френски думи, очилата и пепелника с димящата цигара. Силуетът на мъжа пресича кабинета по диагонал, оставя чашата с кафето до пепелника с димящата цигара и сяда зад бюрото.

Д. ДИМОВ:
Когато седна да пиша за себе си, обзема ме просто някакво физическо неразположение…

Силуетът отпива от кафето, дръпва от цигарата и издишва дима, който затъмнява екрана.

НАДПИС:
ЧАСТ ПЪРВА - ЧОВЕКЪТ

Димът от цигарата бавно се разнася и между тетрадката и очилата се очертават стари черно-бели семейни снимки от детството на Димитър Димов и неговите родители.

ЧЕТЕЦ 1 (мъжки глас):
Майката на писателя – Веса Харизанова е родена през 1889 г. в Дупница. Баща й - Спас Харизанов е участник в Кресненското въстание. Той и майката на Яне Сандански са брат и сестра. Веса е трето дете в семейството. Големият й брат – Любомир е известен журналист, а по-малкият – Иван е юрист и виден политически, обществен и културен деец. Съпругата му Екатерина Ненчева е първата поетеса на България. Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора девическа гимназия в София. Бела Казанджиева я рисува така:

ЧЕТЕЦ 2 (женски глас):
Тя беше много красива, стройна, черноока, винаги със стегнат черен костюм, черна шапка и черна воалетка, а тенът на лицето й беше красиво бледен.

ЧЕТЕЦ 1:
Веса продължава образованието си в София, където завършва педагогическия отдел на Втора девическа гимназия. Голямата й любов е към Александър Мутафов, художник-маринист от родния град Дупница. На 19 години забраменява и по настояване на майка си – вдовица със строги нрави се омъжва набързо и без любов за Тотьо Димов. Скоро след сватбата младото семейство заминава за Ловеч, където се ражда писателя.

ЧЕТЕЦ 2:
На 25 юни, в четвъртък, 1909 година, в град Ловеч, в 4 часа и 3 минути след пладне ни се роди момче. Кръстихме го Димитър.

ЧЕТЕЦ 1:
Това момче е бъдещият писател Димитър Димов. Понякога го наричат Димо, а близките му най-често – Мишо. Злите езици говорят, че Димитър е дете от любовта на Веса към художника, което става причина и за бързото заминаване на младото семейство в Ловеч. Още повече, че първата проявена дарба на писателя е тази на художник…