СЦЕНАРНИ ВАРИАЦИИ. Книга втора – сценарии за полицейски сериал (сценарии) – КЛМН, 2022

НАЧАЛОТО
ПЪРВА СЕРИЯ
Литературен сценарий

Рано сутрин. Шумен булевард, погледнат от високо – автомобили, автобуси, пешеходци...
Динамична популярна музика от автомобилно радио се смесва с уличния шум.
Появяват се първите надписи на филма.
Сред множеството коли се откроява не много чиста бяла лада.
Облегнал небрежно лакет на отворения прозорец, млад, симпатичен, 26-27-годишен мъж (Емил Костов - Емо) шофира ладата и свири с уста мелодията от радиото в колата.
В дланта му върху волана дими цигара.
Другата му ръка е върху скоростния лост. Пръстите му почукват лоста в такт с музиката. Наближава червен светофар и намалява скоростта.
Непосредствено преди светофара на сантиметри го изпреварва малка спретната, добре подържана кола и застава пред него.
Емо се сепва и набива спирачки. Върху панталона му се посипва пепел от цигарата.
Светва зелената светлина и двете коли тръгват.
Емо задминава малката кола, която не му дава път, но спазва стриктно ограниченията на скоростта и поглежда няколко пъти с интерес в огледалцето за обратно виждане малката кола, но лицето на шофьора не се вижда през отблъсъците от предното стъкло.
На следващия светофар малката кола отново го задминава изневиделица и застава пред него.
Така няколко пъти.
Колата винаги го подминава отдясно, както е по правилника, но веднъж го подминава и отляво за изненада на Емо. Той се ядосва, хвърля недопушената цигара през прозореца, стисва здраво волана и подкарва с висока скорост, въпреки ограничението 50 км/час, и задминава малката кола.
Наближава паркинга пред висока бяла сграда с надпис над вратата „Областно управление на МВР“, намалява скоростта и се приготвя да паркира.
В този момент малката кола го изпреварва и заема мястото му.
Разярен, Емо излиза от ладата и се насочва към малката кола.
Отвътре излиза висок, добре сложен мъж на същите години (Любомир Кръстев – Любо) и свива рамене – един вид: „няма начин, братче, преди тебе съм...“
Емо вдига ръка със стиснат юмрук, Любо светкавично отговаря със същия жест, двамата се гледат изпитателно в очите, съобразяват, че са пред Управлението на МВР и отпускат вдигнатата си ръка, но не и свитите си устни и свитите юмруци.
Емо затръшва вратата на колата със свободната си ръка и я оставя на паркинга зад малката спретната кола.
Любо го гледа изпитателно в очите.
Без да се изпускат от поглед двамата тръгват по стълбите към входа на Управлението и пред вратата се сбутват кой да мине първи. Този път надделява Емо.
На лицето на Любо се изписва притеснение.
В надпревара кой да бъде пръв, двамата изкачват през две стъпалата на Управлението, спират пред врата с надпис „Началник“ и се споглеждат удивено.

Край на надписите.