СЦЕНАРНИ ВАРИАЦИИ. Книга първа – сценарии за игрални филми. (сценарии) КЛМН, 2021

ПЪТЯТ КЪМ ВЪРХА
Литературен сценарий за игрален филм

С надписите върви и следната визия:
Широки, зелени планински хребети. Над тях – синьо, безоблачно небе.
Раздрънкана стара газка се тресе и клатушка по тесен, изровен, каруцарски път, който се вие между боровете нагоре в планината. През предното стъкло прозира скулестото съсредоточено лице на шофьора – тридесетина годишен мъж и миловидното лице на двадесетина годишната му спътница.
От едната страна на пътя – стръмен рид, обрасъл с бурени, тръни и борове, от другата – наредени на широко разстояние един от друг дървени стълбове с увиснала потъмняла жица между тях. Зад стълбовете – стръмен скат, в основата му – планинска пенеста рекичка. Спуска се стремглаво между посивели речни камъни, някои от тях обрасли с мъх, други – закрити от треви и папрат. По повърхността на водата искрят малки разноцветни дъги и ярки слънчеви отблясъци.
Камионът намалява и без това бавната си скорост, минава много бавно по паянтов дървен мост над разпенилата се рекичка и се изкачва по малко възвишение.
Няколко кокошки се разхождат по площада на запустяло планинско село, обградено от няколко високи хълма и гъста борова гора зад тях. Един от хълмовете се извисява над останалите. Прилича на кучешки зъб, забит в небето.
В единия край на площада пасе коза, в другия няколко облечени в черно старци и още толкова старици са седнали на потъмняла дървена пейка пред широка двуетажна сграда с олющена мазилка и три врати на разстояние една от друга. Над първата сивее избледнял надпис - ПОЩА, над втората - КМЕТСТВО и над третата - ЧИТАЛИЩЕ. Всеки от старците държи по едно сгънато на четири листче в ръка и бастун или тояжка в другата. Срещу широката двуетажна сграда има също такава широка двуетажна сграда с олющена мазилка и заковани широки дървени летви на избитите прозорци.
Камионът излиза на площада, кокошките се разхвърчават и той спира пред старците. Те стават от пейката и го наобикалят.
Шофьорът слиза от камиона, сваля задната каната, от каросерията – сваля една каса с хляб, втора с бутилки с олио, надписани пакети със сол и захар и куп вестници, вързани с канап. Старците се надвесват над двете касетки.
Спътницата на шофьора сваля стъклото и поглежда с интерес старците около камиона.
- А писма има ли? – пита осемдесетина годишна суха, изпечена от слънцето старица с черни дрехи, черна забрадка и с почерняла от времето тояжка в ръка.
- Че кой ще ви пише на вас тук, на края на света? – незлобливо казва шофьорът. – Купил съм ти и „Трета възраст“, и „Лечител“.
- Тия си ги чети ти! Да разбереш какво те чака... На мен ми трябва „Труд“ и „Лайф“ – мърмори старата жена и бързо отделя едните вестници от другите.
- Внимавай да не ги размесиш! Подредил съм ти ги по дати. Като четеш по един на ден няма да изгубиш връзката. Само дето ще си с една седмица назад от събитията, ама нейсе... – махва с ръка шофьорът.
Спътницата му се усмихва през прозореца на шофьорската кабина. Старата жена стрелва двамата със свъсен, недоволен поглед.
- И ти си назад от събитията, че не си го взел това младото, дето го возиш! Знам какво си мислиш – ще отбия някъде по пътя и... – не довършва фразата си тя и клати многозначително глава. – Първо ще я вземеш и после ще я возиш! Жените да не са ти като вестниците – всеки ден различна!
- Ний сега правим обратното, бабо Златино. Първо возим, после вземаме – усмихва се шофьорът.
- Е те затуй се мотаеш стар ерген по пътищата! – клати ядно глава Златина и взема един хляб от първата касетка.
Всеки старец подава на шофьора няколко лева и сгънатото на четири листче с поръчките за следващата седмица. Старците се разотиват в различни посоки, стиснали под мишница по два хляба, бутилка олио или пакети сол и захар.
Шофьорът пъхва в джоба на панталона си левчетата и листчетата с поръчките на старците, хвърля в каросерията празните касетки при няколко други празни касетки, вдига канатата, качва се в камиона и затваря вратата.
- До другия вторник – махва с ръка на Златина и потегля.
- „Труд“ и „Лайф“, чу ли? – провиква се тя след него.
Той й махва с ръка през отворения прозорец и камионът се изгубва надолу по стръмнината към моста и реката. Златина тръгва в обратна посока с вестниците и един хляб под мишница и почернялата тояжка в другата ръка.
Площадът опустява и село притихва в обедната жега. Кокошките отново свободно се разхождат по площада.
Околните хълмове тъмнеят в синьото небе. Над тях самотен и величествен се извисява хълмът с форма на кучешки зъб.

Край на надписите