ОТКРОВЕНИЯ. Книга първа – за книгите и литературата – КЛМН, 2020

ВЪВЕДЕНИЕ 1:

СПОДЕЛЕНО СЪКРОВЕНО...
Когато чета, когато пиша и докато лекувам ме вълнуват три въпроса:
КАКВО?
ЗАЩО? и
КАК?
В началото намирах отговора лесно – бях на двайсет и няколко години. Неусетно стана по-трудно, но продължих да питам и да се вълнувам. Питах себе си, питах другите. Повечето мълчаха или ме гледаха с насмешка. Малцина ми отговориха. Мислех върху отговорите им, но смисъл не видях. И осъзнах, че това бе техният, но не и моят отговор. И продължих да питам и да търся, този път моя, личен и единствен отговор – бях на четиридесет и няколко години. И все по-трудно ставаше да налучкам отговора, камо ли да го намеря – от раз, както в ранните години.
Неусетно се появи желанието моят отговор да развълнува и някой друг. Спомних си времето, когато осмислях чуждите отговори и осъзнах, че не е възможно другите да приемат моя отговор като свой.
Осъзнах още, че смисълът не е в отговора, а във въпроса – това е най-многото, което мога да направя: да питам, за да провокирам някого да се замисли и да намери своя отговор.
И най-вече осъзнах, че заради отговора, който касае само мен и въпроса, отправен към човека срещу мен продължавам да чета, да пиша, да лекувам и да се вълнувам. И да споделям, т.е. да живея...

ВЪВЕДЕНИЕ – 2:

ПРЕДИ ГОДИНИ НАПИСАХ:
Литературата е Клондайк. По течението й са тръгнали златотърсачи да търсят златните зърна на красивото, естетичното и човечното. Със снегоходки, впрягове и суха храна дерзаят нагоре по течението да търсят златоносните наноси. Всеки спира до където стигат силите му и започва да разработва своя парцел. Някои го подминават и спират по-нагоре, там пясъкът е по-златоносен. Други са изостанали и копаят по-надолу.
Аз търся жилата, първоизточника на Клондайк. Там Красивото е най-красиво, Естетичното, най-естетично, Човечното, най-човечно, там е Съвършенството! Него търся. Затова и започнах да предлагам разкази за публикуване двадесет години след като започнах да пиша – исках да опозная себе си, силите си, златотърсаческите си способности, да видя богатството на жилата и тогава да посегна към лопатата и коритото за промиване на пясъка.
Все още съм в делтата и затягам ремъците на впряговете. Но знам, че жилата съществува, далече някъде в планината, при изворите на реката, в сумрака на дългата полярна нощ...

СЛЕД ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ ЩЕ ДОБАВЯ:
Обрулен от вятъра, премразнал, може би и малко помъдрял стигнах изворите на реката и доближих жилата, но все още не съм открил самородното късче злато. Заради него продължавам да пиша и да публикувам.
Златимир Коларов