ОТБЛЯСЪЦИ ОТ ДАЛЕЧНИ СВЕТКАВИЦИ (разкази).

• Първо издание – Балкани, 2000
• Второ преработено и допълнено издание – КЛМН ЕООД, 2015

ОТКЪС – ТЕКСТ ОТ КНИГАТА:

Дум-дум-дум, дум-дум-дум – като с топовни изстрели гърмеше тъпанът в нощта. Огънят се разгаряше от вятъра, съчките пращяха, рой искри озаряваха небето и с кратък съсък изгасваха в снега. Звездите бяха избледнели.
Около огъня се виеше хоро. Широкият му кръг се издуваше и свиваше, все едно че дишаше. Играещите – изпити жени в дълги черни дрехи, с бледи лица и кухи очи, пристъпяха пъргаво в такт с тъпана – напред, назад, напред, назад... Вместо с накити гърдите им бяха украсени с кръстове за храброст. Няколко смълчани старци и деца стояха встрани и гледаха хорото на жените. В потъмнялото небе над тях се очертаваха застиналите сенки на църква, синагога и джамия.
Дум-дум-дум, дум-дум-дум – грамофонът огласяше центъра на селото с топовната си канонада. Огънят се развихряше от вятъра, съчките се огъваха от топлината, искрите се пръсваха във въздуха като шрапнели и се сипеха в снега, тънкият сърп на месеца бледнееше над билото на планината.
Жените танцуваха, хванати здраво за ръце – напред, назад, напред, назад... Черните им дрехи се вееха от вятъра, лицата им бледнееха в мрака, празните им погледи се рееха над искрящите въглени, в помръкналите им зеници се отразяваше окървавената жарава. За разлика от друг път не усещаха с телата си страстта и болката на песента, радостта от танца, чувстваха само утробите си – кухи, празни, като душите си, като сърцата си, като всичко друго в тях. Тънкият език на огъня се провираше между съчките и начупените клони и хвърляше кървави отблясъци по кръстовете на гърдите им.
Прилепени плътно един до друг старците и децата гледаха безстрастно хорото на жените. Кръстът, шестолъчната звезда и полумесецът блестяха в небето като звезди.
Дум-дум-дум, дум-дум-дум – громолеше тъпанът над селото и равнината ниско долу. За миг огънят затихваше, после лумваше от вятъра, потекъл по билото на планината. Съчките се овъгляха от топлината и се сриваха в жарта, искрите се разпиляваха във въздуха и с остро съскане се стапяха в снега. Огромни и величествени, трите храма тъмнееха в мрака.
Жените не чуваха другите инструменти, само кратките изстрели на тъпана. И ситнеха - напред, назад, напред, назад...
Беше Заговезни – ден за прошка…