НОВИ ЛЕКАРСКИ РАЗКАЗИ. АВТЕНТИЧНИ ЛЕКАРСКИ ИСТОРИИ (разкази) – КЛМН ЕООД, 2018

ОТКЪС – – ТЕКСТ ОТ КНИГАТА (Краят на последния разказ от книгата):

…Наскоро З. ми се обади и ми каза, че се е пенсионирал. Живеел със средния си син в бащиния си дом в Горна баня. С пенсията от петстотин лева и още толкова от заплатата на сина нямал проблеми с парите, другите синове не се обаждали – в гласа му прозвуча бащина загриженост и болка. Замълча и допълни – не е получавал наскоро кризи, чувствал се добре...
Какво му трябва повече на човек четириресет и пет години след гимназията, че да не е добре – си помислих, – като си има дом, пенсия и син, с който да дели нощната самота, защото през деня – иди-дойди, човек се залъже с едно, с друго, но през нощта става тежко – всички хора спят, а ти си мислиш за гимназията, за казармата, за живота, за децата и ти става тъжно, и ти става болно, че животът така някак си изтече без да го усетиш, въпреки че живя дълго, ти нищо не разбра, много даде, а нищо не получи и един ден, когато съвсем отпаднеш, като майка ти и баща ти, кой ще ти подаде ръка да се качиш по стълбите, кой ще ти подаде канче с чай и ще разтрие гърба ти с ракия, като настинеш, кой ще поправи покрива на къщата, кой ще прекопае градината, кой ще изрине снега в двора? И обива пустото легло, и е корава пустата възгвавница, че ти пречат да заспиш. Обърнеш се настрани, размачкаш възглавницата и притихнеш, но пак не можеш да заспиш. Пречи ти часовникът, който цъка до главата ти и дели живота на секунди. Стиснеш зъби, теглиш една тиха майна, да не събудиш сина, който спи в съседната стая и пророниш сълза, загледан в мрака, заслушан в безмълвната нощна тишина...