ШАНТАВИ ИСТОРИИ ИЛИ ГРЕШКАТА Е НЕИЗБЕЖНА (разкази)

ПРОГРАМАТОРА

„Грешката е изначална,
тя е вселенска,
тя е вечна,
затова е непоправима,
неподвластна,
и неизбежна...”
З.К. – пра-(пра…)-правнук на сина на Програматора

Програматора свали шапката си, прекръсти се и влезе в Храма. Лъхна го дъх на восък и тамян. Изчака няколко секунди очите му да свикнат с тъмнината и тръгна към олтара.
След слънцето, задуха и суетата вън, в Храма бе тихо, хладно и сумрачно. Тишината предразполагаше към размисъл, сумракът подтикваше към откровение, а ликът на Бога от амвона загатваше за опрощение, без да обещава, че ще го даде.
Програматора отново се прекръсти пред лика на Бога и спря до изповедалнята. Остави шапката си на закачалката, коленичи и сплете пръсти. Зад решетката бледнееше широко безформено петно. „Лицето на изповедника“ – помисли си Програматора и сведе поглед.
• Дойдох да се изповядам, Отче – промърмори той. Кокалчетата на пръстите му изпукаха.
• Кажи си болката и ще ти олекне! – отекна от вътрешността на изповедалнята сприхав стържещ глас. Зад решетката проблесна златен лъч, изгасна и на мястото му отново се открои широкото безформено петно. Програматора не можа да разбере дали лъчът беше отблясък от златен кръст или от златен пръстен.
• Много съм грешен, Отче – въздъхна той.
• Всички сме грешни, чедо. Един повече, друг по-малко... – отново отекна сприхавият глас на изповедника и златният лъч отново блесна и се сля с бялото петно зад решетката на изповедалнята. „Отблясък от златен кръст ще е...“ – помисли си Програматора.
• Аз съм грешен повече от другите... – въздъхна той и сведе поглед.
Този път изповедникът не отговори. Чакаше да чуе изповедта, да определи размера на изкуплението – лишение, пост или молитва, и да даде опрощение, ако грехът можеше да се изкупи. И, тъй като паузата продължи доста дълго, попита:
• Какъв си ти?
• Програматор, създаден и програмиран като другите от Бога... – с готовност отговори Програматора и отново замълча. Събра сили и изстреля: – Толкова много неща искам да споделя с Бога, за толкова неща да се покая и да искам прошка, че не знам откъде да започна... – кокалчетата на пръстите му отново изпукаха.
• От началото – сухо отговори изповедникът. Този път златният лъч не блесна. „Защо ли?“ – запита се Програматора и го забрави. После заговори тихо:
• Не знам къде е началото, Отче. В началото си мислех, че началото е, когато Бог ме сътвори по Свой Образ и Подобие и ме дари със Свободна Воля, с волята да решавам какво да правя и възможността да направлявам живота, отчасти и съдбата си. По-късно си мислех, че началото е, когато за първи път поисках да упражня правото си на Свободна Воля. Напоследък си мисля, че началото може би е, когато започнах да упражнявам правото си на Свободна Воля... Много пъти се чудя защо трябваше да ползвам правото си на Свободна Воля, защо изобщо Бог ме създаде със Свободна Воля! Съзнавам, че подобни недостойни мисли са грях спрямо Бога, но не мога да не си ги мисля, като виждам резултата от моята Свободна Воля... – въздъхна той и отново замълча.
• Не е грях да упражниш Свободната си Воля, след като Бог те е дарил с нея! – прекъсна паузата изповедникът. Зад решетката на изповедалнята златният лъч проблесна строго и изгасна бавно. „Като че ли е отблясък от златен пръстен?...“ – помисли си Програматора и го забрави.
• Грях е, Отче, защото няма по-голям грях от желанието да мериш сили с Бога. А аз точно това направих... – сведе той глава. Пръстите му отново изпукаха в тишината, затисната от купола на Храма.
• В твоя случай какво означава да мериш сили с Бога? – изскърца гласът на изповедника. Зад решетките златният лъч блесна гневно и дълго не изгасна.
• Грехът ми, Отче, е, че вместо да обработвам Райските градини, с които Бог ме дари в мига, в който ме създаде и да се радвам на плодовете на своя изнурителен, но честен труд, посегнах към ябълката на познанието. И след като се сдобих със знания, се опитах да сътворя като Бога нещо неповторимо, забравяйки че това е право само и единствено на Него... – въздъхна Програматора и кокалчетата на пръстите му отново изчаткаха в тишината.
• Какво искаш да кажеш? – още повече се изостри гласът на изповедника.
• Сътворяване на възвишени, красиви и божествени неща е право само и единствено на Бога, защото никой не е сътворил по-възвишени, по-красиви и по-божествени неща от Него – така пише в Библията, видно е и от Божиите Творения. И ние, несъизмеримите с Него Негови творения, не трябва да правим неща, които са присъщи само и единствено на Него... Затова си мисля, че желанието да твориш е най-големият грях за един Програматор като мен. За съжаление разбрах го твърде късно... – сви съкрушено рамене Програматора.
• В Библията не е казано, че нямаш право да твориш! – прозвуча гласът на изповедника със същите скриптящи нотки и златният лъч примига недоволно в тъмнината.
• Зависи от гледната точка, Отче – възрази Програматора. – Подтикът за творчество и смисълът на творчеството са две различни неща. Подтикът е заложен в нас с Божията Промисъл и по Неговата Воля, а смисълът на творчеството се измерва с качествата на крайния продукт. Смисълът да твориш е оправдан, ако продуктът е добър, необоснован е, ако продуктът е несъвършен, и грях е, ако продуктът е грозен и нагъл като сътвореното от мен. В този смисъл моето творчество е рожба на дяволското ми желание да се извися над Бога с моето творение... – и отново замълча.
• Не те разбирам, сине... – неочаквано меко прозвуча гласът на изповедника. Златния лъч проблесна любопитно зад решетката и изгасна. – Сподели болката си и ще ти олекне! – мекият тембър и топлите нотки в гласа му предразполагаха към размисъл и подтикваха към откровение като тишината и сумрака в Храма…