ЗА ЧОВЕКА, БОЛЕСТТА И ОЩЕ НЕЩО. КНИГА ТРЕТА – БОЛЕСТИ, СИМПТОМИ И ЛЕЧЕНИЕ (научно-популарна книга) - Ciela, 2013

Честотата на ревматичните болести е висока. При забавено диагностициране и неправилно лечение те водят до необратимо инвалидизиране на болните. Със своята безпомощност и необходимост от постоянни медицински и социални грижи, болните се превръщат в бреме за своите близки и обществото.
Съществен момент при лечението на ревматичните болести е разбирането и съобразяването с проблемите на болния човек, загрижеността, отзивчивостта, вниманието и физическата и морална помощ от страна на неговите близки. Много често близките искат да помогнат на болния, но не знаят какво трябва и какво могат да направят. Това изисква познаване на болестта и всичко, свързано с нея, и от близките на болния.
В книгата са обобщени всички онези специфични разяснения и съвети, които лекарят трябва да даде на своите ревматично болни. Тя е опит да се облекчи работата на лекаря при контакта му със страдащия човек и хората край него.
Един от големите и сложни въпроси в деонтологията (науката за отношенията между лекарите, между лекаря и болния и морала в медицината) е: Трябва ли болните с тежки и нелечими болести да бъдат запознати с диагнозата, състоянието им и прогнозата на болестта, или истината да бъде скрита, за да се съхранят психическите им сили, надеждата и вярата в добрия край, които са много важни за душевното благополучие и за изхода на болестта. И в двата случая съществуват много сериозни доводи „за“ и „против“.
Моето лично мнение след тридесет години контакт с болни и техни близки и доста преживяно лично е, че всеки човек трябва да има силата да приеме истината за себе си каквато и да е тя. Скриването ѝ в никакъв случай не му помага да си реши проблемите, напротив – усложнява ги, защото няма по-добра позиция в живота от истината, тъй като тя е отражение на реалностите, от които не можем да избягаме, а можем само да се съобразим с тях и ако е възможно – да ги променим с нещо в наша полза. Освен това забавянето на решаването усложнява проблема, защото събитията, които го пораждат, не се спират, а напредват, често към нерешения проблем се натрупват нови, следствия от предишните и т.н. Това важи в много голяма степен в медицината – забавянето на диагнозата и лечението винаги води до напредване на болестта и обратното – ранното и агресивно лечение потиска и излекува болестта много по-бързо и ефективно. Убеден съм, че болният трябва да бъде информиран за своето състояние, за да може да вземе сам максимално адекватно нужните решения в критичния момент относно болестта, себе си, своите близки и живота си занапред като просветен човек, а не като невежа, който бърка поради липсата на знания.
Възприемам книгата като опит да се даде тази информация на болния, независимо от риска, че може да го потисне в един момент. Моята роля в случая, освен пълната информация за болестта и всички възможни последици от нея, е да му посоча и начините и средствата да си помогне, да реши повечето от проблемите, свързани с появата на болестта, да търси верния отговор на правилното място и да не прави грешни стъпки. Тези неща ги няма в класическите медицински книги, предназначени за лекарите – там присъства само информацията за болестта и поведението на лекарите, но не и на болните. Това прави книгата по-различна от всяка друга медицинска книга или учебник…