КРАТКАТА ИСТОРИЯ НА ТРИЛОГИЯТА „ЗА ЧОВЕКА, БОЛЕСТТА И ОЩЕ НЕЩО. РЕВМАТИЧНИ БОЛЕСТИ ЗА ПАЦИЕНТИ.“

През двехилядната година ме осени идеята да напиша учебник за пациенти и техните близки, да ги запозная с нещата, които е желателно да правят и които да не правят, как да се справят с угрозата на болестта и рисковете, които носи тя. Исках да дам конкретни съвети на всеки болен, да разгърне книгата и да знае какво точно да прави и какво – не.

Натрупах един куп медицински книги в областта на физиотерапията, санаториално-курортното лечение и възможностите на центровете и минералните извори в България, фармакологията, клиничната ревматология и ги прегледах, за да се  ориентирам за детайлите в недостатъпчо познатите за мен области. Като разбрах за какво става дума, седнах да пиша и мисълта ми секна – в един момент осъзнах, че не мога да дам и един смислен съвет, който да работи с еднаква сила при всички болни, защото всеки болен е уникален с организма и болестта си, съобразно възрастта, придружаващите болести и приеманите лекарства и много други, специфични явни и непредвидими фактори, т.е. което е полезно за един е вредно за друг и обратното или просто не работи и е безсислено да се прилага в дадения случай.

Седях пред белия лист, т.е. пред екрана на компютъра с часове, без да мога да напиша и един ред. Отчаях се, в един момент ми дойде мисълта да се откажа. От друга страна съзнавах, че няма друг, който да напише подобна книга и да е полезен едновременно на много хора, при това страдалци – нали съм от една страна лекар, от друга - писател. Но, както писах някъде, „няма нещо, което да ме амбицира повече от невъзможността да свърша друго нещо..“ и започнах да мисля как да реализирам идеята си.

Тогава неусетно се зароди идеята да описвам съответните ситуации относно режима на болните, отношението към спорта и вредните навици, към разрушените перспективи и изгубени надежди, към ежедневните неща в двете им диаметрални крайности – пълното възприемане до пълно отхвърляне и да оставя болният да избере как да действа според своето желание и воля да си помогне или да си навреди. Това е святото право на човека да действа според своята „свободна воля“, за която е писано в Библията.

Така книгата придоби интересен, провокативен вид – караше хората да мислят преди да действат. Написах я за месец и я публикувах същата година със заглавие „За човека, болестта и още нещо. Ревматични болести за пациенти“. Подзаглавието бе „Размисли, съвети, препоръки“. Книгата се прие много добре от читателите, по-горе споделям някои от техните мнения, които ме заредиха с желанието да вървя напред.

Втората книга написах след няколко години. Сравнително лесно, но по-трудно от първата. Затрудних се с лекарствата – да ги опиша като приятели на болния, а не като врагове, които в един момент могат да му забият нож в гърба със страничните си нежелани и рискови ефекти. Справих се и книгата беше публикувана през 2004 г. със същото заглавие и подзаглавие „Изследвания, лекарства дози“.

Третата книга от поредицата „За човека, болестта и още нещо. Равматични болести за пациенти“ с подпод заглавие „Болести и лечение“ написах най-трудно. Определям я не само като трудна, но и като мъчителна за написване книга. Ако беше за мидици, щях да я напиша поне за пет пъти по-кратко време. Трудността идваше от желанието ми да дам максимална информация за ревматичните болести и за тяхното лечение, но без да плаша болните и да ги отблъсквам от лечението, защото, както е казано в Библията (Еклесиаст) „Който трупа познание, трупа тъга“, „понякога и страх“ – допълнение от мен.

Трябваше да представя всяка болест максимално пълно от една страна и от друга – информацията не трябваше да притеснява болния, а да му вдъхва сили да се бори с трудното и непосилно ежедневие под кръста на хроничната болест, каквито са повечето ревматични болести. Същото важеше и за лечението – да запозная болния с положителните и отричателните ефекти на лекарствата и нещата, които трябва да спазва, за да си помогне, но без да се отказва да приема съответните лекарства, заради риска от нежелани странични ефекти. Познати казваха, че навярно трудността идва от специфичните латински термини. Нищо подобно – те бяха най-малкото препятствие по пътя. Преведох ги и ги обясних без всякакво усилие. Трудността се криеше на друго място – в съчетанието между логиката на пояснението от моя страна и емоцията на възприемането от болния. Трябваше да вървят ръка за ръка, а не да си противостоят. В крайна сметка за година-година и нещо я написах и издадох през 2013 г. И тази книга от трилогията се прие добре от болните и техните близки.

Аз не бях доволен, въпреки възторжените отзиви на болните – много от текстовете ми звучаха тромаво, нечетивно, с излишно разделяне на всяка болест с отделни текстове като Причини, Промени, които причиняват в тъканите и във функцията на органите и организма, Клинична картина, Диагноза и т.н., следвайки универсалната схема под която се изучават болестите в медицинските университети. Текстът трябваше да върви опростено и достъпно, гладко, леко, плавно, като приказка, неначупен от подзаглавия и препратки.
Тогава ми дойде идеята да обединя трите книги в един пълен учебник за болни и техни близки като допълня с няколко нови глави първата книга, втората дам в почти същия вид, а третата – преработя основно. Така и направих. От общо 730-те страници на трите обединени текста, след допълненията и корекцията останаха около 400 и обединената книга доби що-годе приемлив вид.
Като се замисля, има още неща, които бих могъл да допълня, променя и редактирам, но мисля да спра дотук – съвършенството не трябва да бъде самоцел, за постигането му в една книга да жертваме ненаписаните други. Достатъчно е да минем над средното ниво, разбира се - колкото се може по-нагоре, но не до края, защото след средата е безкраят и, като такъв, е недостижим и необятен.
Не е по силите на един автор и на една книга да го постигнат. Важно е книгата да е полезна и да помага на хората да живеят по-добре. Казвам го убедено – като лекар и човек! Другото е суета...