Плави канаринци

Преди няколко години писателят Христо Славов ме запозна с Бранко Ристич от Крушевац-Сърбия, българист, специализирал българска литература и защитил дисертация в София, голям приятел на България – казва, че „след Сърбия най-много обича България“. Откривайки много сходни виждания за отношенията между балканските народи – какви са били, какви са сега и какви трябва да бъдат занапред, за да престане да дими над малкото късче земя, наречено Балкански полуостров, с Бранко изпихме доста ракия и изядохме доста мезета в пищни софийски ресторанти. Като всеки сърбин, Бранко обича да попийва и цветисто да попържа, но без това да звучи вулгарно, както само сърбите могат да го правят – като за „здрасти“, за добро настроение и едва ли не за забавление и радост. Подарих му няколко мои книги. Той много хареса разказите от сборникът с къси и много къси разкази „Сините канарчета“ – Изд. Лице прес, 2017 (мой литературен експеримент с възможно най-късата форма на късия разказ), каза, че звучат много добре на сръбски и ще ги преведе. Благодарих му за насърчителните думи. Той ги преведе безвъзмездно, „за приятелството“ – каза той – „че малко ли ракия бяхме изпили из софийските ресторанти – си помислих – това скрепява връзките навеки“, Бранко намери издател и отпечатаха книгата в Сърбия. Няколко пъти сменяхме датата на премиерата, която предвиждахме да се състои в Крушевац, Нови Сад и Белград, но все я отлагахме поради негови и мои ангажименти. Надявам се това да стане до края на годината.