ПО ТЪНКАТА ПОВЪРХНОСТ НА ЛЕДА

В последните години прочетох няколко добре написани романи от автори жени, насочени предимно за читатели жени. Читателките бяха силно развълнувани и впечатлени от прочетеното. Главните герои бяха пак жени. Изборът на героите, темите, съдбите ги доближаваха до популярното понятия „женска белетристика“, умелото им написване надскачаше това сковаващо и едностранно в някаква степен определение. Това ме провокира да напиша роман с насока към четящите жени и любознателните мъже, но да покажа съдбата на Жената отвън, а не да „ровя“ в душата й, описвайки интимните й преживявания, вълнения и страсти, да ги покажа през погледа и душата на мъжа, да докосна онова тайнствено и необятно кътче в душата й, непознато за мъжете. Това предполагаше да покажа Жената в болшинството й изяви – прелъстителка и праведница, съблазнителка и отмъстителка, победителка и жертва, любима, съпруга, майка… И всичко това в изповедта на един мъж, преминал прага на саморазрушението, стигнал до абсурда да сложи край на всичко. Защо и как? Отговорът е в книгата...
Както в много други мои книги, и за тази искрата запали конкретна случка – професионалната ми среща с млад интелигентен мъж на тридесет и няколко години с тежка хипохондрия и депресия, резултат от преживени психически травми в пубертета. Срещнахме се един път, но усещането за утаената в душата му чернилка и невъзможността да я намаля макар и малко с моите изковани във времето психоаналитични методи на лекар с над четиридесет години медицинска практика, дълго време остана в паметта ми, всъщност докато реших да я претворя. Наред с „линията на Жената“ съдбата на главния герой е втората сюжетна линия в романа. В тях е вплетена още една сюжетна линия – отношенията му с двама негови приятели, в някаква степен изповедници и морални подкрепители…
За да звучи текстът автентично, избрах изказа на първо лице единствено число, така текстът звучи като изповед – безпристрастна, искрена, безпощадно аналитична. И нещо, което присъства в други мои книги – недоизказаността, неизвестността, неизяснеността на случилото се, но не представени самоцелно, за да стане текстът по-интересен и четивен, а така, както се случва често в живота – докосваме се до нещо вълнуващо и интересно, без да можем да си обясним в дълбочина същността му и смисъла на различните детайли…