Сценарни вариации

Мотивите да пише сценарии, за които настоящата книга е последствие, най-добре са отразени в предговора на „Сценарни вариации. Книга първа…“:

Страстта да пиша разкази и романи ме обзе, когато бях на единадесет, а сценарии – на двадесет и четири години. Логично, въпреки силното желание, първите опити бяха неуспешни. Осъзнах, че не съм подготвен теоретически – не познавах същността на словесното изкуство, на творческия процес в различните му словесни форми, като начин и форма за въздействие, за изказване на личната представа за света и личния морал, формите, методите и „механизмите“, за постигане на желания ефект. За да корегирам тази празнина, като студент, освен по медицина, започнах да посещавам и леции по теория на литературата. По-късно изчетох огромен брой книги на български и английски за теория на драматургията и кино-сценаристиката, водех си записки, справки, бележки, записвах мои и чужди мнения, сентенции, мисли... И четях безразборно книги, гледах филми, пишех, мислех, корегирах и преправях несръчните си текстове. Подготвях се теоретически и практически, но до резултата оставаха още много години труд.

Мечтата ми се реализира с публикуването на първата ми повест „Ad absurdum“ през 1997 г. и със заснемането на първия ми филм „Триптих за Димитър Димов“ през 2005 г. Книгата и филма се приеха добре от читатели и зрители. Удовлетворението бе голямо, пътят напред – облян в светлина, желан, покрит с мъгла в далечината. И тръгнах, зареден с ентусиазъм да стигна върховете...
В годините се редяха успехи и неуспехи, най-вече в киносценаристиката. За тридесет години извън медицинските, публикувах двадесет и една художествени, публицистични и научно-популярни книги, по мои самостоятелни и в съавторство сценарии заснехме четиринадесет документални и два игрални филма, аз и съсценаристите спечелихме двадесет белетристични и осем филмови награди, от които, съответно, две и пет международни. С изключение на един игрален филм, режисьор на филмите е Валентина Фиданова-Коларова. Като мен, и тя се подготвя теоретически и практически над двадесет и пет години. И резултатът – доктор е по „кино и телевизионна режисура“, доцент, преподавател в НАТФИЗ, режисьор на множество игрални и документални филми и новели, автор на четири монографии и книги в областта на кинообразованието, киновъзприемането, теория на кинорежисурата и др. Тя и аз сме убедени, че, независимо от таланта, без стабилна теоретическа подготовка и познаване на класиката и шедьоврите в жанра, не е възможно да се създаде впечатляваща съвременна творба.
Въпреки многото кандидатствания за субсидия към БНТ и Националния филмов център десет от сценариите не видяха бял свят, по-точно – „бял екран“. Впрочем това е честа практика – от пет-шест-седем сценария реализира се един – споделиха приятели професионални сценаристи. За разлика от тях, въпреки отличията и наградите, аз съм любител, т.е. дилетант, защото съм завършил медицина, а не драматургия и не трябва да се разочаровам – мислех си тогава. Въпреки това амбицията да ги видя на екрана не ме напусна.
Преравяйки „шкафа“ със заснетите и нереализирани сценарии и зачитайки се в тях осъзнах, че някои са претенция за сценарий, но не истински сценарий по каноните на жанра, едни са чисто литературни, както се пишеха сценарии преди години, други са оформени според строгите съвременни сценарни правила. Причината е, че са писани в различно време. Дистанцирайки се максимално от личните си авторови пристрастия, видях, че добрите качества преобладават над слабите във всеки един от тях, независимо заснет или не, всеки има ценни и интересни моменти, които си струва да се споделят – герой, сюжет, детайли, форма, случки... Отделих наличните сценарии, бяха двадесет и един – единадесет заснети, десен – незаснети, като един от тях е с осигурени средства и чака реализация. Някои от заснетите сценарии не открих в „чекмеджето“ – файловете се бяха изгубили в паметта на старите компютри. Педантично преброих страниците – надхвърляха деветстотични и двадесет. Осени ме идеята да ги публикувам в четири книги – сценарии за игрални филми, за полицейски сериал, документални и научно-популярни филми, със съзнанието, че в съвременния електронен свят читателите на класическата книга от хартия намаляват, още повече за подобен род литература. Мотивът ми да ги публикувам е ценните моменти да не потънат в забрава и изгубят в праха на „чекмеджето“ (тук вече проличава авторовото ми пристрастие). И не на последно място – книгите са своеобразно уважение към изживяното вълнение, отделеното време и вложения труд.
Настоящата книга е първата от поредицата. Съдържа пет сценария, два от които са заснети.