ТАЙНАТА НА СЪТВОРЕНИЕТО

Търсенето и откривателството са едни от чара на кинотворчеството, както и на литературата, и изобщо на изкуството и живота - да създадеш свят от нищото. Да го наситиш с картини, с чувство, да му дадеш живот. И да му се радваш със зрители и читатели. И да те боли, ако посланията ти не достигнат до хората, не го харесат, ако критиката не го оцени, или, не дай боже, го отхвърли...
Творчеството е опиат, нагон. Всяка част от мозъка ти, всяка клетка от тялото ти го иска - всеки ден, всеки миг, дори, когато спиш. Сънищата ти са изпълнени с копнеж, с необяснима болка от непреживени и неизмислени неща. И, като се събудиш, копнежът остава, болката не изчезва. И посягаш към компютъра…
За момента може да задоволиш нагона. На следващия ден отново си петимен за любов и ласка, трепетен да се раздаваш, да докосваш, да откриваш, да помагаш. Винаги си ненаситен, жаден, готов да се отдадеш, да обладаеш, да дадеш нежност, да доставиш радост, да дариш любимия с щастие…
Надвесен над компютъра се рееш между земята и небето, чувстваш се неземен, лек, ефирен, безплътен, само дух и чувство, опиянен от божественото усещане от докосването до тайната на сътворението, обладан от възторга на съзиданието… Чувстваш се проводник между Астрала и земята, между нещо висше и земното му измерение, усещаш, че някой друг е сътворил творбата, а ти само си я пренесъл върху листа – толкова е чисто и кристално сътвореното в мига на докосване до Астрала, чувстваш се неспособен да си го създал.
Съотворението пречиства душата и сетивата, обира негативи, дава смисъл на живота, изпълва със съдържание мечтите не само на твореца, но и на тези, за които е творбата - съпреживявайки, от читатели и зрители се превръщат в съавтори, участници в акта на сътворението и съзиданието.
Докато твориш, независимо дали пишеш, свириш, рисуваш или снимаш, се чувстваш безкрайно малка частица в безкрая, даряваща светлина, надежда, радост, нищожна звездица в огромната вселена сред хилядите звезди, разпръснати по небосвода…
И, когато сътворението ти убягва, а това се случва често да не кажа през повечето време, ставаш капризен, сприхав, нервен, заядлив като влюбен, далеч от любимата си. И се успокояваш, когато я видиш и я прегърнеш. До мига, в който любимата отново се запилее някъде далеч – чаровна, своенравна, желана, недостижима…
Едно от чудесата на творбата е, че в тъканта й са оплетени в едно радост и тъга - радостта носи мъничко тъга, а тъгата - искрица радост. И сълзата от омесените тъга и радост е пречистващата сълза на катарзиса, която ни прави по-добри – смисълът на всяка една творба…