КЛИНИКО-ГЕНЕТИЧНИ И ИМУНОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ ПРИ РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ

Проучени са основните генетични, клетъчни, хуморални, медиаторни и ензимни патогенетични фактори при ревматоидния артрит и връзката им с клиничната картина, хода и агресивността на болестта. В края на труда е представена хипотеза за патогенезата на ревматоидния артрит въз основа на данни от чужди автори и резултатите от проучванията на автора.

Трудът е написан на 265 стандартни машинописни страници. Съдържа 67 таблици, 59 фигури и 2 приложения с таблици с данните, представени в изложението като текст или фигури. Литературната справка включва 530 заглавия – 68 на кирилица и 462 на латиница. Във връзка с дисертационния труд са направени 47 публикации, 18 участия в научни форуми (конгреси и конференции) и са забелязани 31 цитата.

Проучването обхваща 841 болни и здрави лица, както следва:

Ревматоиден артрит (РА) – 151 болни

Реактивен артрит (РеА) – 132 болни

Псориатичен артрит (ПсА) – 103 болни

Лупус еритематодес систематизатус (ЛЕС) – 46 болни

Остеоартроза (ОА) – 50 болни

Контролна група от 341 здрави лица.

НАУЧНИ ПРИНОСИ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД:

1. ПРИНОСИ С ОРИГИНАЛЕН ХАРАКТЕР:

1.1. За първи път е проведено сравнително проучване на фенотипната и генотипната честота на основните HLA-DR и DQ АГ при здрави лица от българската популация със здрави лица от европеидната и негроидната раса и са изяснени съответните популационни генетични различия.

1.2. За първи път в България са изследвани основните HLA-DQ АГ при болни от активирана ОА на колянната става и е изяснена връзката им с основните клинични прояви на болестта.

1.3. За първи път в България са изследвани основните HLA-DR DQ и DP АГ при болни от РА.

1.4. За първи път в България са изследвани АГ специфичности, детерминирани от DRB1*0401 и DRB1*0404 алели при болни от РА.

1.5. За първи път в България са изследвани АГ специфичности, детерминирани от DPB1/DPA (*01 и *02) алели при болни от РА.

1.6. За първи път в България е изследван панел от 22 CD молекули в ПК и СТ на болни от РА и в ПК на здрави лица.

1.7. За първи път в България са изследвани ACL-G и ACL-M в С и СТ на болни от РА и ОА.

1.8. За първи път в България са изследвани основните провъзпалителни ЦК ИЛ-1-алфа, ИЛ-1-бета, ТНФ-алфа и ИФН-гама в С и СТ на болни от РА.

1.9. За първи път в България са изследвани ЦКИ ИЛ-1-рр, ИЛ-1-ра, ИЛ-6-рр и ТНФ-рр в С и СТ на болни от РА и отношенията им с прицелните ЦК.

1.10. Изяснени са промените и клиничната стойност на всеки един от изследваните генетични, клетъчни, хуморални, медиаторни и ензимни ПГ фактори при определянето на активността, агресивността и еволюцията на РА.

1.11. На базата на резултатите от собствените проучвания и литературните данни от български и чужди проучвания от последните 10 г. са очертани основните моменти в ПГ на РА в светлината на съвременните схващания по проблема.

2. ИЗВОДИ С ОРИГИНАЛЕН ХАРАКТЕР:

2.1. HLA-DR4 е повишен сигнификантно при РА, РеА и ПсА, в сравнение със здравите лица, при липсата на сигнификантни разлики между трите групи болни, т.е. HLD-DR4 е генетичен маркер за развитието на артрит изобщо, а не само маркер за развитието на РА.

2.2. HLA-DQ2 е генетичен маркер за развитието на РА при болните от българската популация.

2.3. Носителството на HLA-DQ1 протектира здравите лица от българската популация да развият РА, т.е. HLA-DQ1 е "протектиращ" генетичен маркер за РА.

2.4. "Рисковите" HLA-АГ предопределят развитието на РА, но не и активността и агресивността на болестта, т.е. те участват в началните фази на възпалителната ревматоидна реакция, но не предопределят впоследствие нейната активност и развитие.

2.5. ИЛ-1-алфа и ИЛ-1-бета се установяват в С и СТ на малък процент от болните от РА и нямат връзка с клиничните прояви на болестта.

2.6. ИЛ-6 и в по-голяма степен ИЛ-6-рр предопределят морфологичните (ерозивните) промени при РА.

2.7. Алфа-2-МГ действа като протективен фактор в началото на РА и като ПГ в късните етапи от развитието на болестта.

3. ПРИНОСИ С ПОТВЪРДИТЕЛЕН ХАРАКТЕР:

3.1. Изследвани са основните HLA-DR АГ при болни от РеА, ПсА и ОА и здрави лица от българската популация.

3.2. Изследвани са Ig от трите основни класа в С и СТ на болни от РА и ОА и в С на здрави лица.

3.3. Изследвани са RF от трите основни класа в С и СТ на болни от РА и ОА и в С на здрави лица.

3.4. Изследвани са C3 и С4 комплементарни фракции в С и СТ на болни от РА и ОА и в С на здрави лица.

3.5. Изследвани са ЦИК в С и СТ на болни от РА и ОА и в С на здрави лица.

3.6. Изследвани са основните ПРИ алфа-1-АТ и алфа-2-МГ в С и СТ на болни от РА и ОА и в С на здрави лица.

3.7. Изяснена е клиничната стойност на изброените по-горе генетични и хуморални показатели при определянето на активността и агресивността на съответната болест.