ПАТОГЕНЕТИЧНА РОЛЯ НА ИНТЕРЛЕВКИН-6-ЦИТОКИНОВА СИСТЕМА ПРИ РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ И БИОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА ЗА НЕЙНОТО ПОВЛИЯВАНЕ

Разгледани са основните биологични характеристики на интерлевкин-6-цитокиновата система, включваща лиганда, мембранния и разтворимия рецептор. Цитирани са водещи чужди и български проучвания от последните 15 години (спрямо публикуването на книгата). Тя е част от поредица, посветена на основните цитокини и клетъчни фактори, които имат отношение към патогенезата на ревматоидния артрит и някои други ревматични болести, рецепторните им системи, съответните инхибитори и биологичните средства за тяхното повлияване. Предназначена е за студенти медици, общопрактикуващи лекари и специалисти ревматолози и имунолози, които искат да повишат познанията си в областта на ревматологията, имунологията и съвременните биологични средства за лечение на ревматоидния артрит.

ВЪВЕДЕНИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

Познаването на лечебните ефекти на общоприетите до момена биологични средства изискват познаване на прицелните агенти, върху които те въздействат. В най-голямата част от случаите това са провъзпалителните цитокини. Те са биологичноактивни полипептидни нискомолекулни агенти. Най-общо казано те са медиатори (посредници) между различни видове кръвни и телесни клетки на съществена биологична информация относно различни биологични ефекти, въздействия и отговори от синтезиращите ги към прицелните клетки. Срещат се при нормални физиологични и някои патологични състояния, в най-голяма степен при възпалителните реакции на организма към външни или вътрешни антигени. Установяват се в повишено количество в зоната на възпалението (при РА в синовиалната мембрана и оттам в ставната течност) и в по-слаба степен в системното кръвообращение. Анти-TNF и анти-IL-1 препарати са добър терапевтичен избор, но не изчерпват всички възможности за въздействие върху провъзпалителните цитокини. Това налага търсене на алтернативи за въздействие върху провъзпалителната цитокинова активност. IL-6 е надежден прицел в тази насока. Той изпълнява основна патогенетична роля за развитието на РА. В някои случаи IL-6 действа като провъзпалителен цитокин, а в други случаи като инхибитор на други провъзпалителни цитокини. Оттук е и специфичната му роля в патогенезата на РА. От друга страна, взаимодействията и биологичните ефекти на IL-6 и разтворимия му рецептор IL-6-sr не съответстват на общовъзприетите отношения цитокин-разтворим рецептор. При другите цитокини разтворимите рецептори действат като инхибитори на цитокиновата активност, а IL-6–sr, освен като инхибитор, действа и като агонист при определени условия, тъй като създава по-добри пространствени и биохимични условия за свързване на лиганда с мембранния рецептор.