ПАТОГЕНЕТИЧНА РОЛЯ НА В-ЛИМФОЦИТИТЕ ПРИ РЕВМАТОИДНИЯ АРТРИТ И БИОЛОГИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ТЯХНОТО ПОВЛИЯВАНЕ

Разгледани са основните биологични характеристики на В-лимфоцитните субпопулации и патогенната им роля при ревматоидния артрит. Тя е част от поредица, посветена на основните цитокини и клетъчни фактори, които имат отношение към патогенезата на ревматоидния артрит и някои други ревматични болести и биологичните средства за тяхното повлияване. Цитирани са водещи чужди и български проучвания от последните 15 години.

Библиографията включва 299 заглавия.

Книгата е предназначена за студенти медици, общопрактикуващи лекари и специалисти ревматолози и имунолози, които искат да повишат познанията си в областта на ревматологията, имунологията и съвременните биологични средства за лечение на ревматоидния артрит.

ВЪВЕДЕНИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

Терапевтичната стратегия при РА се промени драматично в последното десетилетие. Значително се подобри прогнозата при болните благодарение на навлизането в ежедневната клинична практика на биологичните средства за лечение на болестта, насочени срещу основните полипептидни медиатори или клетъчни патогенни фактори, които предопределят нейната активност и развитие. Въпреки това при над 50% от болните активността на болестта не се потиска в достатъчна степен или болните не отговарят на лечението, включително и на това с биологични средства.

Биологичните средства включват следните основни групи препарати, насечени срещу:

1. TNF-alpha

2. IL-1

3. Активираните В-лимфоцити

4. Активираните Т-лимфоцити

5. Блокиране на мембранния и разтворимия рецептор на IL-6

Вниманието в последните години е насочено и към В-лимфоцитите с оглед нови данни за патогенетичната им роля при РА – антигенно представяне, цитокинов синтез и регулация на активността на Т-лимфоцитите, дендритните клетки и маркофагите. На настоящия етап по-голямата част от проучванията са насочени към изясняване и въвеждане в клиничната практика на антицитокинови препарати. Трябва да се има предвид, че всеки един от представителите на антицитокиновите и антилимфоцитните средства въздейства върху една основна цитокинова система (TNF-alpha, IL-1 и IL-6) или лимфоцитна субпопулация и свързаните с нея патогенетични вериги, включващи споменатите цитокини, IL-8, растежни фактори, други клетъчни субпопулации и др., но не въздейства върху причината на болестта. Това ги определя като патогенетични лечебни средства. Освен това прекъсването на лечението с тях обостря болестта, т.е. въпреки големите очаквания не се постига пълноценно и окончателно потискане на автоимунния възпалителен процес. Надеждите са, че намирането на ефективни средства за потискане на активираните Т-хелперни и В-лимфоцити, които изпълняват възлова и основна патогенетична роля при РА, ще даде възможност за продължително и трайно овладяване на болестта.

Познаването на лечебните ефекти на общоприетите до момента биологични средства изисква познаване на прицелните агенти, върху които те въздействат. В най-голямата част от случаите това са провъзпалителните цитокини или активирани клетъчни субпопулации. Нова тенденция при потискане на имунни отговор на болните от РА е потискане на активността на основните лимфоцити, имащи отношение към формирането на имунната реакция – активираните Т- и В-лимфоцити. Резултатите в тази насока са добри и обнадеждаващи. Предстои тяхното приложение при ревматичните болести да бъде включено в бъдещите консенсуси както в международен, така и в национален мащаб.

Стратегически нов подход е потискане на активността на В-(CD20+)-лимфоцити, които имат многостранни и многопосочни въздействия върху инициирането, хода и хронифицирането на възпалителната ставна реакция, а не само синтеза на АТ – мнение, което дълго време битува в познанията относно В-клетъчната функция.