РЕВМАТИЧНА БОЛКА. Патофизиологични механизми, клинична характеристика и терапевтичен подход (ръководство за общопрактикуващи лекари)

Монография в два варианта – разширен с теоретична насоченост, предназначена за тесни специалисти – ревматолози, ортопеди, травматолози, невролози, и кратък, с практическа насоченост, предназначена за общопрактикуващи лекари.

Дадено е определение на болката, разгледани са патофизиологичните мехаизми за появата на болката като универсален болестен симптом, характеристики и диференциална диагноза на ревматичната болка,  немедикаментозните и медикаментозни методи, средства и препарати, които повлияват и лекуват болката изобщо и ревматичната болка в частност и основни схеми за лечение на различните видове ревматична болка, тъй като основната цел и смисъл на всяко лечение е овладяването на болката.

ВЪВЕДЕНИЕ И СЪЩНОСТ НА ПРОБЛЕМА

Болката е универсален болестен симптом и основен симптом – при ревматичните болести. В голямата част от случаите тя е причината, която кара болния да търси помощта на лекар. При първичните амбулаторни прегледи от общопрактикуващите лекари 22% от болните съобщават за хронична ревматична болка в последната година. От първичните и вторични прегледи на общопрактикуващите лекари процентът на болните с ревматична болка е 10-20%. От друга страна, лекарите не са обучени да оценяват и повлияват пълноценно болката.

Хроничната ревматична болка повишава стреса, ограничава двигателна активност, разстройва съня и намалява възможността за пълноценно възстановяване. Във всички случаи адекватното лечение на болестта и овладяването на болката повишава качеството на живот на болния.

Понякога чистите и комбинирани аналгетици не водят до пълноценно и еднакво облекчаване на болката при някои болни. Това са т. нар. случаи на "неправилно лекувана болка". В същия момент е налице значителен риск от нежелани ефекти като стомашно-чревните прояви на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС).

За разлика от повечето аналгетични препарати мястото на опиоидите при овладяването на ревматичната болка не е изяснено достатъчно точно и прецизно. Широко застъпено е становището, че поради риска от пристрастяване опиоидите са неподходящи за лечението на т.нар. хронична "незлокачествена" болка, каквато е и ревматичната. Проучвания от последните години доказват, че рискът от пристрастяване не е толкова голям, колкото се приема от повечето лекари и че опиатите имат място при лечението на хроничната ревматична болка при строго определени показания и противопоказания.