ILLUSIO MAGNA
роман
Автор Златимир Коларов
Издателство "МЛН" София, 2009 г.
АНОТАЦИЯ:
Едно журналистическо разследване, една изповед и един страничен поглед, разкриващи съдбата на лекар-самоубиец. История, построена върху истински случай.
МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА:
Illusio magna е съвременен психологически роман, съставен от три самостоятелни новели и една кратка интермедия, свързани идейно и тематично с едни и същи герои, проследяващи моменти от живота им преди и след основната случка, двигател на действието в романа е самоубийството на д-р Стефанов. Книгата и новелите носят латински имена, които звучат като медицински диагнози, първо - защото главният герой е лекар и голяма част от събитията се развиват в болница, и второ - всяка диагноза написана на латински носи от една страна висока степен интелект и от друга - голяма доза студенина, безпристрастие, дистанцираност и в крайна степен безразличие. Диагнозата регистрира безпристрастно факта. Всъщност зад факта стоят разбитите съдби на много хора - на болния, неговите близки, приятели и познати, от които лекарят, регистриращ факта, не се интересува. Освен в медицинската практика много пъти така е и в живота - подминаваме вълненията на един човек, без да се интересуваме какво отразява той, без да се замисляме, че зад него се крие една съдба, че бихме могли да помогнем, но не го правим, защото сме обсебени от собствените си амбиции, страсти и комплекси. И ставаме безпристрастни медицински регистратори на чуждите съдби, без да се замисляме за истинската същност на нещата, а когато нещата стигнат своя фатален край, страдаме и си задаваме болезнени въпроси.
Illusio magna е опит да се "надникне зад факта - болест/диагноза", да се изкарат наяве онези неща, които всеки таи в себе си и ревниво пази от чужди погледи - собствената си слабост, безпомощност и уязвимост, многобройните комплекси и терзания, които един ден помитат разума, разбиват живота на парчета и карат потърпевшия да вземе грешното решение. В случая погрешната диагноза е поводът да се изпълни заложения в детството фатален край. Абсурдно е, че понякога в края на живота откриваме смисъла на преживяното, но изтощени от изживяното, нямаме сили да го продължим до неговия естествен край. Тези и други подобни проблеми се разглеждат в Голямата илюзия - Illusio magna.