БЕЗКРАЙНИ БЕЛИ ПОЛЕТА ИЛИ ДЪЛГИЯТ ПЪТ НА ЕДНО ТРУДНО ЗАВРЪЩАНЕ

Една съвременна приказна история за твореца, творбата и цената – цената, която заплаща твореца, за да създаде творбата. И екзистенциалните въпроси за смисъла и същността на битието. Всъщност една история за приятелството, любовта и добротата, аналогия с Христос и неговите ученици. И откриването на смисъла в живота – да даваш...

Книгата е съставена от седем новели, свързани идейно, тематично и сюжетно с едни и същи герои, време и място на действието. В нея се разкриват вълненията и моменти от живота на един възрастен художник, който след първия, късно дошъл успех (първа самостоятелна изложба), се завръща в родната си къща, за да избяга от суетата, прозрял безсмислието на стремежа за величие, разочарован от бездушието на тълпата и снобизма на слепите ценителите и жалки подражатели на семплото му, незначително изкуство, както вижда картините си през призмата на времето, обиден на жена си и дъщеря си, че са го напуснали, докато е мислел за своето изкуство и мечтаел за бъдещите си картини. Съдбата го среща с децата от квартала. Неусетно между тях се заражда красиво и искрено приятелство, което не е лишено от сблъсъци и проблеми, които двете страни разрешават по свой неповторим и непредсказуем начин. Момчетата от квартала разкриват пред художника чисто и простосърдечно своите детски вълнения, радости и скърби, без да искат нещо повече в отплата освен искрената му дружеска подкрепа. В отговор той им разказва по една приказка, в която се отразяват живота и вълненията му дотогава и отговаря на вълнуващите ги въпроси и рисува по едно хвърчило с фрагмент, детайл или сюжет от приказката.

Чрез поведението, мислите и приказките си художникът помага на децата да надникнат в света на възрастните, който в техните очи е непонятен и абсурден, да разберат много неща от живота на възрастните и им разкрива красотата на любовта и добротата, които единствени могат да променят света и да го направят хармоничен. От своя страна децата му помагат да прозре кое е най-ценното нещо за човека - дома, семейството и близките, а не създаването на посредствени картини за наслада на твореца и разтуха на лишените от душевност жалки почитатели, да открие себе си - че е обичал силно жена си и дъщеря си, да осъзнае своята вина пред тях - че ги е лишил от топлина и нежност, докато е мислел за бъдещите си картини и да намери пътя си за оставащите дни - да рисува картини за децата, най-безкористната публика в света.

Накрая художникът се завръща при близките си, пречистен и обогатен от контакта си с децата. Преди да тръгне, им подарява изрисуваните хвърчила, за да ги пуснат в небето над квартала, защото "...най-голямото нещо, което може да направи в живота си един художник, след като сътвори една изложба, е да разпръсне картините си по небето..."

В книгата е закодирана историята на Христос и неговите учениците, защото, като Христос, човекът на изкуството разкрива красотата на любовта и добротата, на които сам става жертва.

Рецензии