ИСТОРИЯ НА РЕВМАТОЛОГИЯТА В БЪЛГАРИЯ

В монографията са отразени основните моменти от историята на ревматологията от зараждането й до наши дни и от развитието й като медицинска специалност в България – в началото съвместно с кардиологията като кардио-ревматология и впоследствие като самостоятелна специалност, историята с основателите и ръководителите на основните ревматологични клиники в страната – София, Военномедицинска академия, Пловдив, Варна, Стара Загора и Плевен, историята на детската ревматология като самостоятелна педиатрична специалност, научните теми, авторите и значимите научни ревматологични трудове – дисертации и монографии, достиженията, проблемите, бъдещите ръководители на специалността и клиниките и дванадесетте видни ревматолози, допринесли за развитието на специалността в България. При подбора им редакторите на книгата са се ръководели от принципа да са утвърдени лекари плюс „още нещо“ – основатели на специалността, председатели на научните ревматологични дружества – по ревматология и по остеопороза и остеоартроза, автори на значими ревматологични трудове и др.

И КЛИО Е МУЗА... – ПОСЛЕПИС ОТ РЕДАКТОРИТЕ

Популярна бе някога книгата на Вера Мутафчиева „И Клио е муза“. Избрахме същото заглавие за послеписа на „История на ревматологията в България“, тъй като става дума за история, от една страна, и за медицина, от друга, която едновременно е наука и изкуство: наука, която решава проблемите чрез логиката на доказаните факти и причинно-следствените връзки, и изкуството да се диагностицира и лекува, където често интуицията на лекаря намира правилния отговор „от раз“, без да се опира на логиката на познатите процеси, както е в изкуството, при което въображението и усещането предхождат мисълта. От друга страна, както твърдят някои философи, интуицията е натрупани знания и опит, преформирани от подсъзнанието и изведени на повърхността като конкретни действия и резултати. Така или иначе, постигнатото здраве е най-висшата творба, сътворена от Човека, защото спестява страдания и служи на Живота.

При замисъла и написването на книгата ни водеше идеята, че, за да сме наясно накъде вървим, трябва да знаем откъде сме тръгнали, че вглеждането в миналото и равносметката какво е постигнато преди нас са основа за развитието ни занапред, че в задъханото ежедневие е добре човек да се поспре и да се обърне, за да осъзнае и себе си, и настоящето, и бъдещето. Докато събирахме материали от личните архиви на близките на нашите предходници и редяхме пъзела на историята на българската ревматология къс по къс и факт по факт, ни впечатлиха изключителната медицинска подготовка, етика, морал и постигнатото от тях, огромното количество работа, която са свършили „на ползу роду“. Това ни мотивира още по-силно да изясним някои позабравени и обобщим голямото количество познати факти, да ги подредим и оставим като следа за идните поколения сега, когато все още има жив спомен за тях, преди времето да ги покрие с пепел и забрава. Убедени сме, че личният пример, закодиран в живота и постигнатото от нашите учители, е мотив за развитието на нашите ученици. Това бе нашият мотив да посветим книгата на нашите предходници.

Проф. Златимир Коларов, д.м.н.

Доц. Симеон Монов, д.м.