ОТБЛЯСЪЦИ ОТ ДАЛЕЧНИ СВЕТКАВИЦИ
следвоенни разкази
Автор Златимир Коларов
Издателство КЛМН ЕООД, 2015 г.
АНОТАЦИЯ:
Двадесет и три „след-военни“ разкази в стил магически реализъм, провокирани от войната в Югославия през 1999 г. Случващото се в Ирак, Сирия, Чечня, Украйна правят темата актуална и сега.
МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА:
Книгата е второ преработено и допълнено издание на публикуваната през 2000 г. книга със същото заглавие.
ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ НА КНИГАТА:
1999 г.:
На загиналите в Косово християни и мюсюлмани!
На майка ми и баща ми, които са го преживели!
Като гледам по телевизията репортажите за Косова, се чудя: Кой е създал Човека по свой образ и подобие - Богът или Дяволът?
2015 г.:
Изминаха шестнайсет години от написването и петнайсет от издаването на тази книга. За тези години нещата в света не се промениха. Напротив - станаха по-жестоки: Афганистан, Чечня, Египет, Либия, Ирак, Сирия, Украйна... Хиляди жертви, хиляди покосени от безумията през и след войната. На тях, както и на загиналите някога в Косово, посвещавам второто издание! Посвещавам го и на всички от всички религии и вери, жертви на най-низкото в Човека - ненавистта и фанатизма! Правя го, защото усещането ми за принадлежност към Човешкия род е по-силно от пристрастието към която и да е религиозна и политическа идея!...
*******
Бих могъл да нарека второто издание и "Тътен от близки гръмотевици", за да напомня,ч е тътенът и бурята са близо, че може да покосят нашите деца, че решението на проблема зависи от всички нас, като кажем "НЕ!", за да спрем безумието брат да убива брата. И най-вече да го отстоим до края на дните и да вменим на синовете си да не се поддават на лудостта да воюват помежду си и да предадат на своите деца завета на дедите - да пазят сърцата си чисти от злоба и фанатизъм! И да помнят, че всяка победа е нечие поражение. Има смисъл само победата над себе си - както бях писал в един пътепис, внушен от дупките от куршуми и гранати по стените, които опасват като траурни дантели къщите в Сараево и оставят дупки в душите на оцелелите от войната. Знам, че да се изгаси омразата е невъзможно, че е наивно да го искам, но много ми се ще някога да стане. Затова издавам книгата отново.
Златимир Коларов
ПОМНЯ ГИ ЕДНАКВИ...
Понмя ги еднакви:
С черни забрадки и черни дрехи над пресните гробове - мъката им бе еднаква.
Помня ги еднакви от репортажите за Косово:
Виеха като вълчици - болката им бе еднаква.
Изглеждаха еднакви от екрана:
Хлипаха без сълзи - скръбта им бе еднаква.
Помня ги еднакви:
С черни забрадки и черни дрехи - съдбата им бе еднаква...
Сега ги виждам същите - от репортажите за Ирак, Сирия, Чечня, Украйна...
Заради тях написах тази книга!