AD ABSURDUM

Фрагментарен разказ, съвременна психологична драма в нестандартна, „клипова” форма, за отминалото време и равносметките от изживяното и пропуснатото някога отдавна, замислен като част от широко повествование, разкриващо абсурдните неща от абсурдния наш свят, абсурдния наш живот и абсурдните наши заблуди, които, по законите на всемирния абсурд, ни карат в мига на просветление да вземем грешни решиния с фатални последствия.

Повестта Ad absurdum проследява преживяванията на главния герой д-р Стефанов - лекар с двадесетгодишен стаж, "отломки и откъслечни картини" от живота му - променливи, ярки и моментни, отразени като в калейдоскоп в болничния прозорец, докато стои сам в коридора на болницата късно през нощта, загледан в пустото кръстовище ниско долу, в очакване следващият ден да докаже диагнозата, която сам си е поставил някога, отдавна: „пропуснат шанс – шансът да живееш нормално като другите, без излишни скрупули, ненужни вълнения и дребни житейски спекули...” Спомените му разкриват мъчителния път на търсенето на ценостите, смисъла и опорите в живота и изтощителната борба със страха, комплексите и самотата, които затлачват душата и предопределят живота - въпроси, които вълнуват всеки от нас.

Написана е в първо лице единствено число. Това разкрива съкровените вълнения и мисли на героя, родени в миг на прозрение и разтърсващо отчаяние, както би ги разкрил единствено пред себе си и не би споделил с друг. Думите му звучат като откровение и изповед - простил на другите, безпощаден до жестокост към себе си. Може би това е единственият начин да се стигне до катарзиса и да се открие истината за съдбата и смисъла на битието?...

Рецензии